Проектът Утопия е поредица от картини и рисунки, които поставят под съмнение идеята за утопията и нейните връзки с политическите промени в една държава. Какво би станало, ако утопичните идеи бъдат превърнати в реалност? Ще останат ли утопични? Някои утопични идеи създават история на кръгове, които се повтарят отново и отново. Те започват със събарянето на един стар свят и завършват със събарянето на своя свят.

Първият компонент е поредица от 5 картини (120 х 81 см всяка, масло върху платно).

Клод-Леви Щраус намира функционална прилика между древните митове и настоящите политически идеологии. Митовете трябваше да се разбират като природа, а не като културно творение. Митовете са антиисторически. Социалистическата идеология също твърди, че е антиисторическа, за да създаде перфектен свят, който ще продължи вечно. В моята страна тези утопични идеи станаха реалност, история на кръгове, които се повтарят отново и отново. Комунистическата ера започна с разрушаването на един стар свят. И завърши със събаряне. Това революционно разрушаване на стари идеи ли беше, или тяхното повторение?

Втората част на проекта Утопия представя разкази за лични пространства по време и след комунистическата ера във връзка с историята на публичните пространства, изобразени на картините. Има ли място за изкуство в тази политическа ситуация? Възможно ли е изкуството да оцелее в контекст, в който не е било позволено нищо лично? Тази част от проекта включва два „визуални дневника“, направени от двама измислени художници, показани заедно с кратки „биографични бележки“ за двамата художници. Вдъхновен от работата на Иля Кабаков и неговия проект „Алтернативна история на изкуството“, както и от неговите творби „Десет героя“, избрах да създавам различни персонажи. Тези различни гледни точки предоставят не само възможност да се постави под съмнение идеята за авторството, но и да се отдалечи от внушението за „истинско“ знание за комунистическата епоха и идеята за утопията в по-широк смисъл.

Първият човек е художник, който страстно вярва в утопичните идеи на социализма. Той прави дневник, състоящ се от рисунки с мастило (размер A3) на въображаеми сгради и пространства, отразяващи вярата му в светлото бъдеще. Той се интересува от отношенията между икономиката, социалното равенство и митовете в опитите си да опише бъдещия идеален свят.

Вторият герой е художник, който вижда комунизма като разрушителна идеология. Той иска да бъде дисидент и да участва в подземни движения, но не може да намери последователи и не е готов да рискува всичко. Прави дневник от въображаемия си живот като дисидент (размер А3, акрил на хартия). В него той рисува открития на изложбите си, речи и дори арестуването си като дисидент.