запазени спомени

инсталация
акрил върху картон, буркани, рафтове, хартия
120 х 180
  см

В годините на тоталитарния режим в България, планирана от държавата икономика и постоянна икономическа криза, зимните запаси бяха начин за оцеляване. Обикновено приготвяните от възрастните хора в селата буркани с храна се доставяха в градовете, за да подкрепят младите в преследването на „светлото бъдеще“ на комунизма. По този начин на бурканите като предмети е дадено уникално положение, както във времето (между поколенията), така и в пространството (между градовете и селата).

В посткомунистическата борба за демокрация, белязана от нова икономическа криза, бурканите останаха важен начин за оцеляване. Малки, скрити в подземния слой на дома, те предпазват спомените от миналото. Тези обекти станаха отправна точка на инсталацията „Запазени спомени“. В инсталацията те са изложени на дървени рафтове, т.е. сякаш са извадени от избата на човек. Тяхното пространствено положение като „подземни“ обекти в пространството на къщата е пренесено в инсталациите като „подземно“ положение към миналото, т.е. те съответстват на личните „четения“ от миналото. Бурканите не трябваше да напускат пространството на дома. Така те въплъщават съответствие на опитите за помирение с миналото на индивидуално ниво, в лични разкази за миналото, затворени в частно пространство. И все пак тези лични разкази надхвърлят пространството на дома. Те означават възприятия за миналото, които се свързват с публичните разкази, взаимодействат и си кореспондират постоянно с тях и по този начин добавят друго измерение към изграждането на дискурси за миналото.

Инсталацията ми се състои от 45 буркана: 45 е броят на годините между 1944 и 1989 г., когато Българската комунистическа партия управлява страната. Всеки буркан съдържа парчета акрилна живопис, които изобразяват изображения на публични или лични спомени. Последните са представени от снимки на детски, семейни или паспортни снимки. Фотографиите в пресата съответстват на публични разкази от миналото. По този начин инсталацията гледа не на самите спомени, а на техните представи и съхранение в контекста на посткомунизма.