В годините на тоталитарния режим в България, планирана от държавата икономика и постоянна икономическа криза, зимните запаси са начин за оцеляване. Обикновено приготвяни от възрастните хора в селата, бурканите с храна се доставяха в градовете, за да подкрепят младите в преследването на „светлото бъдеще“ на комунизма. По този начин на бурканите като обекти обитават уникална позиция, както във времето (между поколенията), така и в пространството (между градовете и селата).
​
В посткомунистическата борба за демокрация, белязана от нови икономически кризи, бурканите остават важен начин за оцеляване. Малки, скрити в подземния пласт на дома, те пазят спомените от миналото. Тези обекти станаха отправна точка на инсталацията „Консервирани спомени“. В инсталацията те са изложени на дървени рафтове, т.е. сякаш са извадени от избата на човек. Тяхното пространствено положение като „подземни“ обекти в пространството на къщата е пренесено в инсталациите като „подземно“ положение към миналото, т.е. те съответстват на личните „четения“ от миналото. Бурканите не трябва да напускат пространството на дома. Така те въплъщават опитите за помирение с миналото на индивидуално ниво, в личните разкази за миналото, затворени в едно частно пространство. И все пак тези лични разкази надхвърлят пространството на дома. Те означават възприятия за миналото, които се свързват с публичните разкази, взаимодействат и си кореспондират постоянно с тях и по този начин добавят друго измерение към изграждането на гледни точки за миналото.
​
Инсталацията се състои от 45 буркана: 45 е броят на годините между 1944 и 1989 г., когато Българската комунистическа партия управлява страната. Всеки буркан съдържа парчета акрилна живопис, които изобразяват изображения на публични или лични спомени. Последните са представени от снимки на детски, семейни или паспортни снимки. Фотографиите в пресата съответстват на публични разкази от миналото. По този начин инсталацията разглежда не самите спомени, а  техните представи и съхранение в контекста на посткомунизма.