Тази инсталация (част от докторантурата ми в Университета на Саутхемптън) е посветена на Иван Георгиев-Рембранд, този според мен несправедливо забравен художник, който избира да не показва картините си като бунт срещу одържавеното и опитомено изкуство на Социалистическия реализъм. В инсталацията си направих 6 различни версии на автопортретите на художника, които той е рисувал през целия си живот. Опитах се да пресъздам цветовете и формите, с които се променят автопортретите му, тъй като явно се вижда в изкуството му насока от фигуративно към абстрактно изкуство.

Образите в моята инсталация са фрагментарни, не се вижда цялото лица, така както неизбежно фрагментарно е и знанието ми за този творец, тъй като преминава през институционализирани или непълни източници. 
Образите в инсталацията могат да се видят единствено през няколко дупки от всичски страни на белия куб така, както е трудно да се видят творбите на т. нар. ъндърграунд художници от комунистическия период в България.